Всяка двойка минава през едночасова сесия на две седмици. Обикновено терапията продължава 6 месеца, в зависимост от проблема обаче този период може да е по-кратък или по-дълъг. Ако се налага, освен мъжът и жената, да участват в сесиите се канят и децата им, роднини, дори приятели. Работи се не само с омъжени двойки, а и с такива, които живеят заедно. Дори с такива, които са били напуснати от половинките си.
Проблемът в патриархалното семейство е изначален. Още преди то да се случило. “Младите не искат да сключват брак. Те казват, че според тях това би развалило магията”.
Женени или не, проблемите за двама души започват, когато решат да станат трима. “Когато се появи първото дете, ролите на жената и мъжа трябва да са описани и ограничени, да е ясно кой е майката, кой бащата. Аз не вярвам, че мъжете могат да бъдат майки, и когато в едно семейство се наложи бащата да изпълнява майчински функции, настъпва криза”. Все по-често срещаната брачна картина е когато жената работи неистово за кариерата си и прави всичко възможно, за да изглежда добре, а мъжът трябва да остава често сам вкъщи и да се грижи за детето. Тогава обикновено се стига до любовния триъгълник. В човешките отношения това е най-устойчивата структура.
Някои родители обаче изразходват натрупаното напрежение не в изневери, а прехвърляйки несъзнателно напрежението и негативите от брачните проблеми върху детето. Това е другият вариант за семеен проблем. Той се изразява на два етапа - обикновено в ранна възраст детето боледува много, а в юношестка възраст поведението му става дивиантно - бяга от училище, краде или просто изпада в странни състояния. Когато децата са две, родителите избират несъзнателно едно от децата и то става носител на онези емоции, които са неприемливи в семейството. “Например - в нашия дом никой не се гневи, или в нашето семейство не се ревнуваме. Тези емоции обаче съществуват, нищо че се отричат, затова родителите ги проектират върху детето, казвайки си подсъзнателно: “Аз не правя това, то го прави”. Когато обвинението се предава между съпрузите, обикновено мъжът обвинява жената, а тя обвинява себе си.
Съществуват драстични на вид случаи, при които мъж, снимал любовницата си гола, дава на съпругата си филмчето да го прояви, на подсъзнателно ниво. Или пък оставя на масата в семейното жилище мобилния си телефон на чийто дисплей стои sms от жената, с която има извънбрачна връзка. На пръв поглед това изглежда абсурдно. Но психологическото обяснение е, че несъзнателно човек просто е забравил. Причината за абсурдно лошата памет обаче е, че дълбоко в себе си тези хора усещат това свой проблем, искат да го заявят и да го решат.
Други фрапиращи случаи, като този с една жена, която завела децата си в лаборатория за изследвания, като твърдяла, че имат бъбречна инфекция. Лекарите още на пръв поглед забелязали, че липсват симптоми - интоксикация и отпадналост и наистина се оказало, че на малките им няма нищо. После се оказва, че бащата работи в банката, която се намира в една и съща сграда с лабораторията. Жената го ревнувала и искала да го “нагледа”, затова измислила като обяснение за присъствието си там болестта на децата.
За семейните проблеми няма възраст. Много чести са кризите при 50-годишни съпрузи, които са в етапа на т. нар. напуснато гнездо. Тогава децата са излезли от семейството и родителите са в криза, защото патриархалният брак е формулиран за отглеждане на деца и когато останат сами, нямат модел как да живеят двамата, обяснява Анелия. Българинът обаче много трудно и много по-малко от западноевропееца и особено американеца, се решава да отиде на семеен терапевт. Например норвежците са 4 млн. и имат над 700 души асоциация по семейна терапия. В България те са около 35. Самият акт на идване е тежък, нагласите на хората са други, но да го направиш е белег на психично здраве - всеки път когато имаш проблем, да можеш да го заявиш. Тези, които веднъж са го направили, дори не се притесняват да го кажат пред другите. Прави впечатление обаче, че инициаторки винаги са жените.
Дали терапията е успешна, се разбира от това дали ще отключи голямо количество лична творческа енергия. Човек започва да прави нещо, което е искал да стори цял живот, или такова, което е правил в детството си, нещо, което е само негово. Терапевтът не би накарала никого да идва при него. Всеки сам решава за себе си, отговорността за семейството му е негова, но е добре помощта да бъде професионална, врачките предлагат лесни решения и дават отговори, но това е зависимост - всеки път, когато имате проблем, да ходите при някого и да искате съвет. При терапията съвети няма, всеки се справя сам.
Материалът е от интернет