компулсивно-обсесивно разтройство

Семейна терапия - успешна при лечение на компулсивно-обсесивно разтройство
08 юни 2008

Много деца, които страдат от компулсивно-обсесивно разстройство (натрапчива невроза) може да подобрят състоянието си чрез психологична терапия от страна на родителите им, показва ново малко проучване.

При това заболяване (КОР) хората страдат от постоянни, натрапчиви мисли, които ги карат да извършват „ритуализирани” дейности по точно определен начин.

Някой от пациентите с това заболяване изпитват ужас от бактерии и микроби – например тя/той може да си мие ръцете отново и отново през целия ден. При малките деца същото състояние може да ги потиква да ближат ръцете си постоянно.

Форма на психологично лечение наречена когнитивна поведенческа терапия е най-успешната терапия при това заболяване. Тя учи пациентите да преквалифицират мислите си и да осъзнаят, че не е необходимо постоянно да извършват ритуализираните си навици за да се успокоят.

Последните няколко проучвания относно този тип терапия включват малки деца – тези, при които симптомите се появяват преди 9 годишна възраст.

Децата на тази възраст се нуждаят от почти съвършена форма на тази терапия за да могат лесно да я усвоят. Именно поради тази причина е необходима помощта на родителите, посочва д-р Jennifer B. Freeman, водещият изследовател на това проучване.

Freeman и нейните колеги изменили и проспособили терапията за родителите на тези деца. Най-важното е, обяснява Freeman в интервю, да се дадат както на децата така и на родителите необходимите „инструменти” за лечение на това заболяване.

В това проучване, публикувано в Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, учените наблюдавали ефекта на променената терапия при 42 от 5 до 8 годишни деца с КОР. Някои от семействата били случайно посочени за осъществяване на 12 терапевтични сесии, докато на останалите били предназначени семейно-базирана релаксираща терапия.

В края на изследването екипът на Freeman установил, че 69% от децата, които преминали през всички 14 седмици на терапия били в клинична ремисия – т.е. симптомите им се подобрили до степен, при която децата не се нуждаят от терапия дълго време. За сравнение процентът при втората група (на релаксираща терапия) бил 20.

Тъй като това е по-нова концепция , този вид семейна поведенческа терапия все още не е широко разпространена.