Видео линкове

• 

  

  

Най-четените

• Приоритетните неща в живота ни
• Как се учим на любов
• Семейството "Училище на любовта"
  
• Грешки при възпитанието на децата
• Любовта и общуването в семейството
• Егоизмът е "Корена на проблемите"
• Сексуалната вярност на родителите важна за детето
• Сексуалната любов
• Последствия от развода
• Семейни, Родителски, Младежки проблеми

Съвети за домашната работа с детето ви

9 съвета за домашната работа на детето ви

март 26th, 2009 · Категория: Деца

В днешно време болшинството от децата са толкова разсеяни от всякакви видове забавления, че изобщо не се сещат за домашната работа. Прибират се от училище и веднага сядат пред компютъра или телевизора. Предполагам, чували сте оправдания от рода „Ще я напиша по-късно”, „Не са ми дали домашна” или пък „Написах я още в училище”. Нужна е вашата намеса. Ето ви няколко съвета, с които да предотвратите проблемите свързани с писането на домашна работа.

1. Определете време. Изберете подходящо време след училище, в което детето ви да си пише домашното. Например, ако детето ви не участва в след училищни дейности, нахранете го и го оставете да си почине за 15 минути. След това е време за писане.

2. Определете място. Идеалното място е някъде, където е тихо, удобно и липсват разсейващи предмети. Би било още по-добре, ако в този кът се намират и всички материали нужни за работата – моливи, химикали, линии, елки. Телевизорът НЕ трябва да е включен докато детето пише домашното си.

3. Направете така, че детето ви със сигурност да си знае домашната. Подарете му тефтер, в който да си записва всички предстоящи му задачи и контролни. Някои училища вече предлагат тази информация в сайта си, ако с вашето е така можете да проверявате от там.

4. Наблюдавайте изпълнението. Детето ви може да има нужда от помощ, да му е трудно да се концентрира или да му липсва мотивация. Колкото повече расте, толкова по-малко ще му е нужна вашата помощ. Тя, все пак, трябва да е умерена. НЕ трябва вие да му пишете домашното, а да го подкрепяте, като се стремите да я завърши с възможно най-малко съдействие от ваша страна.

5. Установете ред. Например, нека детето ви първо погледне тефтера си, за да види днешните си задължения и да ви го покаже. След това да събере нужните му материали и да избере в какъв ред ще изпълни домашните си работи.

6. Поставете цели. Заедно с детето си определете цели за изпълнението на домашното. Например: няколко задачки по математика би трябвало да отнемат не повече от 20 минути.

7. Проверете работата. След като детето ви свърши с писането, проверете работата му, за да сте сигурни, че е правилно и старателно направена. Ако детето ви е учило, задайте му няколко въпроса върху урока.

8. Определете награди. Помислете заедно с детето си какво възнаграждение трябва да получи то за усилията си. Награди трябва да се дават за завършените неща, които са били най-трудни на детето.

9. Определете последствия. Последствия трябва да има винаги, в зависимост от това как се е представило детето ви в писането на домашната. Ако детето ви успешно и задоволително завърши поставената цел – възнаградете го с това, което сте решили заедно. Ако не се е постарало достатъчно, кажете му да я напише отново, докато резултата не стане задоволителен. Достъпът до телевизор, телефон, компютър трябва да е ограничен докато детето не завърши задачите си за деня.

• Ако изпълните тези съвети би трябвало да забележите подобрение в представянето на детето ви при писане на домашна работа.
• Ако подобрение липсва, запитайте се дали не сте изпуснали някоя от стъпките и дали очакванията ви не са били прекалено високи.
• Ако проблема с домашните продължава след като сте опитали всичко, и влошават отношенията ви с детето или оценките му, срещнете се с класния ръководител и/или детски психолог.

Броя на сексуалните връзки е от значение за здравия брак

Броя на сексуалните връзки е от значение за здравия брак

Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА Купата на мира в спортните новини Абортът убива 42 млн. деца годишно Бъдещия изглед на света

Броя на сексуалните връзки е от значение за здравия брак

2009 | Автор: Juliuts | Цел и визия | Култура

Оказва се, че от голямо значение за здравината на брака е броя на сексуалните контакти, които двойките имат. Специалистите определят като проблем, ако броят на сексуалните занимания на партньорите са по-малко от 10 пъти годишно.

Проучване на списание Newsweek стига до заключение, че в тази категория попадат между 15% и 20% от двойките. Това кара специалистите да определят ситуацията като "епидемична".

Епидемия или не - когато двама души, които споделят едно легло, не проявяват интимност, връзката им страда, защото пренебрегването на физическите и емоционални потребности не е начин да останете заедно.

Сексът не е единствената основа на една връзка, но физическата интимност в съвместния живот е жизненоважен начин за останете свързани с партньора си. Освен това - да се прави секс е забавно и полезно! Дори само докосването само по себе си има терапевтичен ефект, особено ако се дава или получава редовно.

Сексът е страхотен начин да се освободите от напрежението и стреса и чудесна форма на физическа активност. Най-често споменаваната причина за липсата на секс е натоварения работен график, който не оставя време и енергия за нищо друго.

Да се наспим става по-важно, отколкото да осъществим контакт с любимия. Грижата по децата също се явява изтощителна, особено за жените. Това с времето отдалечава съпрузите един от друг и създава емоционални и сърдечни бариери помежду им.

Биологичните промени в организма са още една причина за намаляване на сексуалното желание. За липсата на секс причината може и да е емоционална, ако единият от партньорите се чувства обиден от отношението на другия.

Връзката без секс, особено когато причината е в единия от партньорите, отказващ секс, може да доведе до сериозни последици. Като не търси интимна близост, този партньор все едно пренебрегва другия, неговите нужди, а това често е достатъчно основание за пренебрегнатия да мисли за раздяла.

Липсата на секс често е и причина за изневяра, тъй като пренебрегнатия партньор започва да търси това, което му липсва в отношенията на друго място и с друг човек. Въпреки че това съвсем не е основателна причина за изневяра, истината е, че се случва, при това - често.

Включете секса в плана си. Ако графикът ви е причината да пренебрегвате нуждите на партньора си, променете го. Вместо да оставяте на секса второстепенно място в мислите си, включете го в списъка със задачи - може и да не е романтично, но истинската романтика вероятно съвсем ще изчезне, ако непрекъснато си намирате извинения.

Не се притеснявайте да коментирате секса - все пак сте близки. Ако вие сте потърпевшата страна, спрете да се надявате, че може би ще се случи днес или утре. Вземете инициативата. Общуването е задължително за всяка действаща връзка и върху въпроса за секса не трябва да се поставят ограничения. Говорете с партньора си, обяснете му как се чувствате, но също се вслушайте и в неговите чувства. Ако не знаете как точно да подходите - потърсете консултация с психолог.

Действията говорят по-силно от думите. А може би е време да спрете да се въртите в омагьосан кръг от обяснения и да започнете да действате. Не чакайте винаги да сте в настроение. Дори и да сте капнала, опитвайте да инициирате секс всеки ден, докато почувствате, че отново сте във форма. Опитайте се наистина, а не формално, да се фокусирате върху акта, за да участвате истински в него.

Не е невъзможно да върнете страстта в отношенията си - невъзможността е само във вашето нежелание да го направите. Спомнете си, че човек се свързва с някой, с обещанието да споделя "добро и лошо" и си помислете дали искате да споделяте само "лошото".

Бебетата се влияят от емоциите на околните по-възрастни

Бебетата се влияят от емоциите на околните по-възрастни

15 март 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

Бебетата се влияят от емоциите на възрастните

Бебетата възприемат модели на поведение наблюдавайки емоционалното поведение на възрастните. Така те научават от примера как да се държат в различни ситуации. Нещо повече, те научават много и като "подслушват" разговорите ни. Това показват резултатите от изследване на специалисти от Вашингтонския университет.

Поради това ние възрастните трябва много внимателно да съблюдаваме и контролираме нашите емоциите, когато общуваме с останалите членове на семейството, особенно когато детето е наблизо. Известно е, че бебетата на възраст под една година променят поведението си в отговор на емоционалното състояние на околните, разчитайки изражението на лицата им или интонацията в гласовете им.

По този метод много от нашите страхове и емоционалното ни отношение към определени неща и действия се предават на дацата още от тази най-ранна възраст.

Когато порастне детето може да не осъзнава защо има панически страх от определени неща, но това най-вероятно е свързано с преживявания в които някой от нас е реагирал и му е предал тези емоции.

Досега се е смятало, че малките деца се учат, само ако емоционалните сигнали са насочени директно към тях. Но при направени експерименти изследователите установили, че децата много добре разбират кога някой друг човек си има неприятности, както и че това може да се отрази върху тях самите.

Като родители трябва да запомним, че при възпитанието на децата от най-голямо занчение е нашето отношени и емоционалния подход с който ще го направим.

Ако го направим с лошо отношение изразявайки яд, нека не се учудваме, че в резултат детео се е научило да отвръща нервно и с лошо поведение. Резултата би бил коренно различен, ако при неправилното действие го прегърнете с любов и не само му обясните, но и с много внимание му покажете как е добре да реагира в такива ситуации. И в двата случая ще установите, че децата възприемат много бързо и запомнят неща които не сме очаквали.

Как се учим на любов

Родителите и възпитанието на Децата.

“Черното вещество” в мозъка помага да се създадат нови модели на поведение

Откриха ключа за човешкото познание

16 Март 2009

“Черното вещество” в мозъка помага да се създадат нови модели на поведение за адаптиране към промените в околния свят

Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА Родителите и възпитанието на Децата Само Любовта остава Есе: Цел и занчимост на Сексуалността

В човешкия мозък съществува специална област, отговаряща за положителните емоции при приятни изненади, установиха автори на изследване, съобщава Science Daily. Според учените тази особеност вероятно е помогнала на предците на човека да си изработят нови поведенчески модели, помагащи им да се приспособят към промените в околната среда.

Областта, отговаряща за изработването на отзива на приятната изненада, е т. нар. “черно вещество” (Substantia nigra - SN), свързана с различни части на главния мозък. До момента учените предполагаха каква е ролята на тази мозъчна област в системата от неврони, изработващи хормона допамин, който създава приятни усещания в организма в отговор на положителния жизнен опит. Смята се, че тази система на поощрение позволява на животните и човека да изработят поведенчески модели, необходими за оцеляването.

Учените, провели опити с животни, подозирали, че именно черното вещество отговаря за особено силните приятни усещания в случай на неочакван успех или придобивка. Сега за първи път предположението е доказано от група учени с ръководител Карим Загул (Kareem Zaghloul) от Пенсилванския университет (University of Pennsylvania). Те поставили при операция електроди в мозъка на 10 души, страдащи от болестта на Паркинсон. Електродите обикновено се използват за стимулиране на активността на части от главния мозък, намиращи се дълбоко под кората, и за облекчаване на симптомите при протичането на болестта. Загул за първи път използвал електродите за директно наблюдение върху промяната на активността на черното вещество при хазартна игра, която предложил на наблюдаваните, съобщава агенция Блиц. Според очакванията при печалба невроните на черното вещество се активизирали, награждавайки играча с приятни усещания, но в случай на неочаквана печалба активирането на черното вещество било много по-силно.

Авторите на публикацията смятат, че работата им показва водещата роля на черното вещество в дейността на системата за обучение на поведението въз основа на положителен отзив от получен опит, разделяйки ефекта от очаквания успех и напълно новия, неочакван положителен опит.

Силата на мисълта: влияние върху децата

Силата на мисълт
		Създадоха хапче за любов Кризата на милиардерите бе предсказана МОРАЛНАТА КРИЗА: 17 годишния убиец ... ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕГАТИВНИТЕ МИСЛИ
	ВЛИЯНИЕТО ВЪРХУ ДЕЦАТА Unification Family Thearapy

Мислите са най-могъщата сила в детската вселена.
Ежедневните мисли на децата оказват влияние върху всеки аспект на живота им. Но откъде децата възприемат и копират мисловните моделите? В най-ранната и най-значима за тяхното развитие възраст основния модел който ежедневно наблюдават са тяхните родители. Тези многократно преживявани модели стават дълбоко запечатани в подсъзнанието. Думите и отношениеото което родителите показват, сърцето и начина на реагиране в различните ситуации, всичко това се попива от децата и формира до голяма степен техния характер, личност и мироглед.

Тяхното отношение към света, всеки избор, който правят, характерът им, личността, в която се превръщат - всичко това е продукт на мисленето. А съответните положителни или негативни модели на мислене са възприети до голяма степен от нас родителите.


Силата на стимула
Като всички нас, децата също се развиват много добре, когато ги окуражават. Всеки успех, дори това, че детето се е сетило за нещо добро, е повод да се похвали и оцени усилието, което то е положило. Действителния стимул за него обаче е, че когато върши определени неща това предизвиква нашето внимание към него. Колкото повече внимание родителите му отделят за определени дейности или поведение, толкова повече то ще е стимулирано да се занимава с тях и ги проявява.

Децата са нетърпеливи да опитват нови неща и с вашата подкрепа и ентусиазъм, те с готовност ще експеримент. Окуражавайте ги - това определено помага.


Силата на думите
Думите, които подбираме, ни помагат да насочваме мислите на децата си. Думите рисуват картина в детския ум, която обуславя действията им. Думите са словесен израз на нашите мисли и чувства, а поведението е двигателен израз на тези мисли и чувства.

Думите които детето чува, пораждата образи в ума му и то ще действа именно съобразно тях. Винаги помнете, че образите, които думите предизвикват, са по-важни от самите думи. Начина и сърцето с които ги казваме също са от по голямо значение за възпитанието от самите думи. Това е така защото научава повече от примера, начина по който ние се отнасяме в момента.

Децата като малки не са способни напълно да разберат логиката на нещата които обясняваме, но те определено ще почувстват и възприемат сърцето с което го правим. Ако ние се обръщаме с любов и уважение към тях в моментите когато искаме да ги коригираме и им обиясним внимателно какво точно би ни зарадвало в тяхното поведение, ще открием скоро, че и те започват да се отнасят с любов, търпение, уважение с околните. Но ако ние постоянно им крещим и ги шляпаме за това, че не знаят как да се отнасят с околните, ефекта ще е точно обратен. Без значение колко на дълго и на широко обясняваме да не се отнасят лошо, ние всъщност ги учим с примера си точно как да са лоши. Много скоро ще открием такива деца да крещят и се бият с другите, че дори и със собствените си родители.

Нашите деца се нуждаят от информация за правилното поведение, за да се държат добре, защото те са обвързани да действат според информацията която получават. Как обаче неправилния начин на изразяване може да предизвика поведение противоположно на това, към което се стремим?

Екзистенциализма

Екзистенциалната философия на Жан-Пол Сартр

24 Януари 2009 | Автор: philosophy | |

Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на 20 век. Възниква между двете световни войни и носи културно, обществено и политическо значение, повлиява дори на католическата доктрина.

На направлението на съвременната философия, възниквало след Първата световна война в Германия, в периода на Втората световна война във Франция, а след Втората световна война и в останалите държави, идейни извори са Философията на живота, феноменологията на Едмунд Хусерл (1859-1938), религиозно-мистичното учение на Сьорен Киркегор (1813-1855).

Типовете екзистенциализъм са два типа: религиозен, чиито представители са Карл Ясперс, Николай Бердяев, Лев Шестов и др.; атеистичен с представители Мартин Хайдегер, Албер Камю, Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр.

1. Жан-Пол Сартр – биографични данни

Френският писател и философ Жан-Пол Сартр е роден на 21 юни 1905 г. в Париж и живее до 15 април 1980 г. Средно образование получава в лицея в град Ла Рошел, завършва философия в Екол Нормал Сюпериор в Париж. Става преподавател по философия в Хавър. По-късно специализира философия в Берлин, изучавайки феноменологията на Хусерл и Хайдегер, чието учение по-късно оказва влияние върху неговите възгледи.

По времето на Втората световна война Сартр е пленен, а по-късно освободен и участва в съпротивителното движение. След войната се отдава на активна политическа дейност, като участва в акциите срещу войната във Виетнам и Алжир, в протестите на френските работници и студенти.

Носител е на Нобелова награда за литература.

2. Творчеството на Сартр

Литературното творчество на Жан-Пол Сартр отразява неговите философски разбирания за обществото. Сборникът "Стената" е съставен от пет новели. Във всяка от тях той поставя героите пред неизбежния абсурд на живота. Романът "Погнусата" съдържа основните му виждания за човека и обществото, схващанията му за художествените произведения. Разнообразието на художествени похвати – от сатира до гротеска, създава чувство за свят, който се руши. В трилогията "Пътищата на свободата" на фона на трагичните събития в навечерието на Втората световна война и нашествието на хитлеристите във Франция Сартр представя различни герои и съдби. Главният герой Матийо загива за родината си с чувство за изпълнен дълг. Произведението има автобиографичен характер.

В театъра Сартр вижда мощно средство за отстояване на своите идеи. Пиесата му "Мухите", поставена по време на хитлеристката окупация, е посрещната добре. През 60-те години противоречията в творчеството на Сартр се засилват. В марксизма той вижда социално-исторически ориентир за изучаване на развитието на човешкото общество, но отрича способността му за усъвършенстване на човешката личност.

Философското и литературно творчество на Сартр оказват силно влияние през 60-те години върху младата френска интелигенция. Основните философски концепции на екзистенциализма, като идеята за абсурдността на човешкото битие, релативизма на морала, игнорирането на обществения характер на индивидуалното съзнание, намират отражение и в следващите негови произведения, като "Дяволът и Господ", "Затворниците от Алтона", както и във философското съчинение "Екзестенциализмът е хуманизъм". За своето детство той разказва в "Думите".

Основните тези на екзистенциализма Сартр развива в книгата "Битие и нищо".

3. Екзистенциализмът на Сартр

Сартр добива огромна популярност след Освобождението на Франция. Разпространява идеите си чрез политическото, литературно и философско ревю „Модерните времена”, което самият той основава през 1945 г. За списанието допринасят също Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и Раймон Арон. „Модерните времена” поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на модерната литературата. Позицията на Сартр доминира всичките интелектуални дебати през втората половина на 20 век.

Публикацията на „Екзистенциализмът е хуманизъм“ става без знанието на Сартр, който я определя като необходимо опростена, но трудно сравнима с труда, който тя включва.

Екзистенциализмът стига своя връх. Всеки иска да бъде екзистенциалист и да живее като такъв. „Сен-Жерман-де-Пре”, кварталът, в който живее Сартр, се превръща в център на екзистенциализма, както и място, привличащо множество културни дейности. Рядко явление за френската философия е да получи толкова силен отзвук в публичното пространство. Това явление може да се обясни с факта, че всеки успява да стигне чрез своя прочит на творчеството на Сартр до екзистенциализма, и както че той изисква пълната свобода и отговорност за действията на хората пред тях самите, както и пред другите. Тези идеи се вписват напълно в странния климат след войната, където се смесват радостта и спомена за жестокостите.

1.2. Личната свобода

Сартр се вписва в контекста на екзистенциализма като един от главните представители и създатели на това философско течение. Приемайки феноменологическия метод на Хусерл, прави опит да създаде екзистенциална онтология, която да снеме много от класическите проблеми чрез преформулирането им въз основа на екзистенцията. Като под екзистенция се разбира постоянното безпокойство на човека, неговата екстатичност, проект за собственото му съществуване и поради това фундаментална свобода. Сартр свързва свободата като екзистенциална категория с отговорността и я разглежда не като противовес на природния детерминизъм, а като определеност на човека, като избиращ да бъде сам себе си и с това насърчател на другите да бъдат своята собствена автентичност.

Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в "Битие и нищо", и по специално в примера "Сервитьорът на кафе". Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида Сартр казва: "Адът, това са другите".

Сред другите му известни фрази са: „Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество”, „Намерен е способ, с който човек винаги да спи”, „Има дни, когато човека вселява в мен ужас”, „Евреин – това е този, който другите считат за евреин”, „Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам”, „Абсурд – това е грях без Бог”, „Нищо не се мени така често както миналото” и др.

Още Парменид е подчертал: "Битието е, небитието не е" – т.е. битието може да се мисли само тавтологично. Сартр се опитва да избегне подобна редукция и стига до обозначаването на две противоположни сфери на действителността – човекът и предметният свят. Така се стига до разграничаването на човешко битие – битие-за-себе-си и битие на вещите – битие-в-себе-си или битие-само-по-себе-си. Битието-в-себе-си се описва със закона: "Битието е. Битието е в себе си. Битието е това, което е". Негови отличителни черти са: непроницаемост, плътност, пълнота, масивност, затвореност, пълна позитивност (т.е. липсва процеп, през който да промъкне нищото), съвпадение на себе си със себе си, еднозначност, определеност. То е безразлично, безотносително към човека, инертно и безмълвно.

В-себе-си е самодостатъчно, завършено, то не се нуждае от мен, за да съществува. Затова връзката между двете сфери на битието се осъществява от човека, предметите са, за да служат покорни, манипулируеми. Битието-за-себе-си живее сред и чрез битието-себе-си. „Човек не е онова, което е и е онова, което не е”, т.е. той е едно непрекъснато ставане и изменение, екстатичност, нееднозначност и недетерминираност. Човек е незавършен, отношението му към трансцедентната вещна реалност е трансцеденцията. Но човек може да се отнася към битието-в-себе-си, защото той не е това битие. Човекът е битие, което е своето собствено нищо. Човек не съвпада с битието си, тъй като е и нищо. Тоест в нечовешката реалност се промъква нищото чрез човека. Именно защото небитието е постоянно налично, всеки въпрос полага възможността за отрицателен отговор.

Още Декарт казва, че съзнанието постига собственото си съществуване. За Сартр това, станало парадигматично за новоевропейската епоха съждение, е изходен пункт. Той развива идеята за съзнанието, което е съзнание за съзнание. То е раздвоено на това, което бива съзнавано и това, което съзнава или съзнаващо, но несъзнаващо себе си, т.е. на съзнание и нерефлексивно съзнание, неполагащо себе си като такова. Сартр слага знак за равенство между така схванатото съзнание и субективността. Последната се ражда само на фона на битието-себе-си, като не е статична, а ек-статична спрямо него. Тоест съзнанието е съзнание за нещо.

Моделът на човешкото битие, който Сартр предлага, се откроява от палитрата с разнолики философски възгледи за човека с непринудения си отглас на битието. Макар и вписани в дадена традиция, творчеството и философията на Жан-Пол Сартр – животът, на когото е живот на човек-екзинстенция – са уникални и неповторими. „Изхождайки от Сартр-човека-твореца – екзистенцията – моралния субект, който постоянно търси-намира-изгубва-търси себе си, с основание констатираме, че етико-антропо-онтологическата концепция от "Битие и нищо" не е окончателна, а еволюира динамично, тъй както човешкото битие е постоянно под напрежение”. (1, 132). Така и интерпретирането на Сартровото творчество, ако се стреми към истинно "реставриране" на неговите възгледи, не е статично, крайно, замряло, а търпи все нови и нови корекции.